Боженци – разходка в миналото

Боженци – разходка в миналото

Село Боженци се намира в средна Стара планина, близо до Габрово и Трявна.
Село Боженци е създадено след турското нашествие в Търново в края на 16 век. Легендата гласи, че след като бяга от Търново, болярката Божана, заедно със своите деца и братя, се установява на сегашното място на селото. Именно на нея селото носи името си.
Боженци винаги е било част от големия свят. Разположено близо до стария римски път Никополис ад Иструм – Августа Траяна – Константинопол, божанкалии векове наред пътували и търгували с Русия, Италия, Австро-Унгария, Франция, и др. Основната продукция на търговците е кожа, вълна, восък, пчелен мед.
Село Боженци е обявено за архитектурно-исторически резерват през 1964 г. и е част от културните паметници на Юнеско, също така е и един от “100те национални туристически обекта”. Тъй като заселниците по време на турското робство са били заможни и влиятелни хора, голяма част от къщите са на два етажа (ката). Първият обикновено се използва за обор за животните, а във втория са живеели стопаните. Характерни за боженските къщи са чардаците, покривите от каменни плочи, ъгловите камини, дърворезбите на таваните. Настилката на боженските улици навсякъде е единствено калдъръмена. Истинско майсторство на възрожденската архитектура представлява трикорабната базилика „Пророк Илия“, където могат да се забележат куполи, скрити под скосения таван, масивни каменни стени и типичните боженски сводове. Църквата е построена през 1835 г. и влиятелните жители на селото получават разрешение на построят към нея камбанария – нещо строго забранено през робството. В долната част на църковния двор е имало килийно училище. Класно училище е построено през 1872 г. и представлява масивна сграда в началото на селото, която след това е преустроена на галерия. По предназначение, на нейният първи етаж е имало салон и библиотека, а на втория – класни стаи.
Тук могат да се разгледат две музейни къщи от 18 и първата половина на 19 век с оригинални предмети от този период. Експозицията „В историята остават лудите глави и щедрите дарители” представя историята на Боженци с богат снимков материал.

Архитектурно историческия резерват работи целогодишно от 09:00 до 19:00 .

http://patuvai.com/viewstate.php?id=17

Царско село

Написано от bgВести

Уиндзор е град в Югоизточна Англия разположен на река Темза. Намира се на 40 километра западно от центъра на Лондон. Забележителност на малкото градче е замъкът Уиндзор – най-големият обитаван замък в света. Повече от 900 години сградата е официална извънградска резиденция на английските крале. Строежът му започва Вилхелм Завоевателят през 1066 година. На какви ли не събития са станали свидетели тези каменни стени: дворцови интриги, жестоки екзекуции, пожари, пищни сватбени церемонии и тайни любовни романи. Трогателните истории на замъка са станали повод за написване на не една книга. Възможно е именно месната атмосфера да е оказала влияние на такива звезди в свотовната литература като Шекспир написал тук „Веселите уиндзорки“, Чарлз Дикенс, който е живял наблизо, поетът Шели и писателят Джордж Оруел, учил в знаменития Итънски колеж. Всички ли могат да бъдат принцеси? Сегашната кралица Елизабет II казва – „Уиндзор е моят дом, както никое друго място“. Тук тя прекарва военните години. Куклите на кралицата и на нейната сестра Маргарет са подредени в изложба, но за да ги видите, ще се наложи да се наредите на дълга опашка. След Втората Световна война младата Маргарет се влюбва в коняра на кралската конюшна. Разбира се, да се омъжи за човек от простолюдиено не й било позволено. Но Маргарет внаги е смятала тази любов за най-голямата в своя живот. Съветът ми е да се присъедините към една от пешеходните екскурзии, които се провеждат безплатно от местни гидове (ще ги познаете по сините баджове). Темите са – от мистична разходка из замъка до обзор на местните пъбове. Ще разберете защо са наричали крълица Мери I – Кървавата, кой е измислил ордена на жартиера, какви бурни „купони“ е устройвал в Уиндзор Едуард IV. Назад в миналото Градчето Уиндзор, намиращо се до самия замък е самото очарование. По старинната Чърч стрийт се разхождат девойки в средновековни костюми, които канят туристите в уютните ресторантчета и пъбове. Обедно време над стръмните старинни улички се носят дивни аромати възбуждащи апетита. Пробвайте традиционните английски блюда – задушено месо и риба с картофки. А в уиндзорските кафенета приготвят най-вкусния горещ шоколад. Веднъж месечно – в неделите, в градчето се провежда фермерски пазар, където могат да с купят пресни местни сирена, колбаси и мед. Може да се насладите на околностите на града ако се качите на прочутите двуетажни червени автобуси (има ги на всеки 20-30 минути, билетът струва 7 лири). Колеж със строг режим Уиндзор и Итън са резделени от река Темза. Преминавайки по малък мост построен през 1850 година ще попаднете в храма на науката. Мъжкия колеж Итън е най-старото и престижно училище в Англия – негови възпитаници са били 20 от министър-председателите на страната. Тук може да видите представители на най-богатите семейства в Англия. Наследниците на трона принцовете Уилям и Хари също са получили образованието си тук. Заслужава си да се видят местната църква и сатарата сграда на колежа, да нахраните лебедите от пристъна, а след това да се отправите на круиз с корабче – има турове за по 40 минути и за 2 часа. Какво е задължително да направите в Уиндзор: Да видите тържествената смяна на караула, която се провежда всеки ден точно в 11 часа. Да посетите изложбата „Кралски сватби 184-1947 година.“, която е отворена до 11 май 2008 година. Дворецът Хемптън Корт Някога е бил резиденция на Хенри VIII, сега е музей. В двореца има 1 000 стаи. Както може да се предполага всеки старинен замък си има призрак – тук той е на обезглавената Джейн Сеймур, третата съпруга на Хенри VIII. Паркът „Леголенд“: Паркът не намира близо до Уиндзор. И деца и възрастни с удоволствие са разхождат там по цял ден – возят се на атракциони, участвата в конкурси и занимателни игри. В „Миниленд“ може да видите умалени копия на всички забележителности на Лондон. В парка има циркови представления, въжеиграчи и акробати.

Селото наподобяващо термитник

Нека за добро утро заедно да направим една виртуална разходка в иранското село Кандован, където къщите са меко казано странни.

Ето го и селото наречено Кандован. Всъщност селото датира поне 700 години назад във времето и интересен факт, е че и до днес уникалната му архитектура се е запазила почти непокътната.

Защо къщите, в които живеят хората са с такава форма? Всъщност отговора на този въпрос се оказва доста прост и меко казано много функционален. Самите къщи не са направени така от хората, буквално може да се каже, че са построени от майката природа. Всъщност те са изваяни в тази им форма от близък вулкан изригнал преди повече от 10 хиляди години.

Много интересно също така около тези къщи, е че материалът от който са създадени е достатъчно твърд за да може да издържи стените, както и подовете на етажите. Още едно предимство, е че предлага чудесна изолация, която през топлите лета държи хладно, а през дългите зими в този район.

Въпреки, че не изглеждат много стабилни повечето къщи достигат на височина до 4 етажа с приземния етаж. Още по интересно около това място, е че понякога две или повече къщи са притежавани от едно семейство и в този случай хората от селото просто прокопават тунел между тях в меката скала отдолу.

Всъщност това село съществува под сянката на все още активния вулкан, който така или иначе му е дал живот. Тоест опасността никак не е отминала или да е на път да отмине.

Доста интересно място е и ако случайно имате път към Иран ви пожелавам да го посетите, със сигурност ще ви хареса това, което ще видите.

Източник: http://neshtoto.com/?p=5923

с. Широка лъка

Село Широка лъка се намира в община Смолян, близо е до Девин (19 км.) и Пампорово (16 км).

Ако искате да усетите атмосферата на ХІХ век, то Широка лъка е мястото, което трябва да посетите. Не случайно това малко българско село е обявено за архитектурен и фолклорен резерват и е един от Стоте национално-исторически обекта (печатът се намира в Средното музикално училище за народна музика и пеене).

Всички къщички са в стар стил и пристигайки за първи път там, човек може да си помисли, че се е върнал в ХІХ век. Много от къщите буквално са „кацнали” по склона на планината, оставяйки човек да се чуди как изобщо на някой би му хрумнало да строи каквото и да било на толкова стръмно място. Главната улица е наречена Капитан Петко Войвода в чест на българския войвода, който две години е живее в това китно родопско селце, след като вече България е била освободена от турското робство. В центъра на селото му е издигнат паметник и има паметна плоча. Пак в центъра е издигнат паметник и на Екзарх Стефан І (светско име Стоян Попгеоргиев Шоков) (1878-1857). Той е родом от Широка и е един от най-активните участници в спасяването на българските евреи през 1943 год.

Учудващо е, че толкова малко място е наситено с толкова много архитектура, история, култура и възможност човек да изкара изключително приятно.

Широка лъка е невероятно място за почивка и зареждане със силата на Родопа планина. Традициите в туризма са дългогодишни и широколъчани знаят как да посрещнат своите гости. Можете да отседнете в хотел или в някой от къщите, които предлагат нощувки. Всеки, който иска може да се наслади на традиционни родопски ястия в местните ресторанти и механи.

В селото има две църкви „Успение на пресвета Богородица“ и „Св. Никола“, като за първата се казва, че е построена само за 38 дни през 1834 г. В близост се намират и три параклиса, като интересното за единия от тях – „Св.Теодор Стратилат“, е че е изграден по инициатива на младежите в селото, затова местните го наричат „детския” параклис. Той се намира над читалището и е още едно доказателство, че ако хората решат да се обединят, могат да направят много.

В местния етнографски музей, който за кратко е бил турски конак, може да научите повече за бита и живота на нашите прабаби и дядовци. Показани са стаи от богата родопска къща в края на ХІХ в. – стаята на бабата и дядото (стопаните на къщата), невестинската стая, стаята на булката и младоженеца, мястото за седенки в къщата. Има и овчарска стая (овчарите са живели лятото в планината, където са извеждали овцете на паша). Всичко това ще ви бъде поднесено увлекателно и с много детайли относно живота на хората от онова време. Ще може да видите и сбирка от кукерски маски дърворезба. Музеят се намира в началото на селото и си струва да чуете неговата история.

В Широка лъка се намира Национално училище за фолклорни изкуства-Широка лъка, което съхранява традициите на българския фолклор и дава възможност на младите хора да се докоснат до неговата магия.

Всяка година през първата събота и неделя на месец март в Широка лъка се провежда „Песпонеделник“. Така се нарича празника, през който хората от селото гонят злите духовe. Кукерите танцуват, накичени с чушки, боб, чесън, носят в ръка дървени мечове. Звънтят чанове и кръвожадните ликове подплашват всяка нечиста сила, за да поканят на метено здравето, късмета и берекета. Вдига се много шум, звън и смях. Пеят се много родопски песни. За да си имате място в Широка лъка за празника, ви съветваме да планирате отрано посещението и да запазите места няколко месеца (не се шегуваме) по-рано.

(Повече за празника може да прочетете на Фестивали събори конкурси/Широка лъка)

Как да стигнем до Широка лъка:

Ако не пътувате с автомобил, основите варианти да се стигне до Широка лъка са три:

– от Смолян автобусите са за Девин, като минават през Широка лъка:

* делничен ден: 7:10; 10:40; 12:10; 14:10; 15:00 и 16:00
* събота: 15:00
* неделя: 12:10; 14:10; 15:00; 16:00

– от Девин (за Смолян): 8.15; 9.30; 12.30; 15.30 отново в събота и неделя линиите са по-малко;

– от Пампорово – някой от автобусите от Смолян минават през Пампорово, но не бива да разчитате на това, без да имате сигурна и потвърдена информация.

В празнични дни може да е трудно да намерите удобен транспорт, защото често хората са повече от местата в автобусите и се налага да се търсят различни варианти за предвижване.

За да сте сигурни в транспорта, съветваме ви да разпитате автогарите за повече информация.

Ето някои полезни телефони:

Автогара Смолян: 0301/ 6 31 04
Автогара Смолян “Рожен Експрес”: 0301/3 42 51
Автогара Девин: 03041/20 77
Автогара Пампорово: 0309/5/8244
Централна автогара София: 02/813 32 03, 02/813 32 32

Етнографски музей с. Широка лъка

Работно време: от 8.00 до 12.00 ч. и от 13.00 до17.00 ч.
Почивни дни: вторник и сряда
Тел: 0899465170 – Мариана Барганова;

източник: http://www.unikalni.com