Основният закон при общуването:
– бъдете тактични и естествени
– съобразявайте се с другия, бъдете готови да помогнете
– бъдерте стабилен и точен
– по-малко формалности, повече такт
Поздрави и срещи
В обикновения живот пръв поздравява този, който за пръв път забележи другия. Но!
– в служебните отношения по-нискостоящият в служебнатайерархия поздравява пръв- щом влизате в някакво помещение или излизате от него, винаги поздравявайте първи – това е в сила както за дамите, така и загосподата
– можете да очаквате да бъдете поздравен само ако сте дали възможност на отсрещния човек да ви поздрави – тоест, като го гледате в очите.
– Когато ваш познат съпровожда някакви непознати, ще поздравите цялата група
Ръкостискане
– при среща между мъж и жена мъжът изчаква дамата да подаде ръка
– при среща между по-млад и по-стар по-младият изчаква да му подадат ръка
– когато се срещнат две двойки, първо се ръкуват дамите, след това мъжете с дамите, а най-сетне се ръкуват мъжете
– редно е да се ръкуваме с колегите, когато заминаваме в отпуск
– редно е да подадем ръка на колега, който е отсъствал дълго по болест и идва за пръв път на работа
– вече не е задължително да свалята ръкавиците си на улицата, когато се ръкувате. Единственото изключение е при ръкостискане с по-възрастни хора
– обичайно е да има ръкостискане между гостите и техните домакини, което може да бъде съпроводено с леко кимване или поклон от страна на мъжа
– руцете остават една в друга докато човек изрече поздрава си
– особено сърдечен поздрав е с две ръце – двамата се здрависват, а единият слага допълнително лявата си ръка върху хванатите ръце
Целуване на ръка
– за да целуне ръка на дамата, кавалерът се навежда над ръката й, доближава устни до нея, но без да я докосва.
Сваляне на шапка
– свалянето на шапка при поздрав си остава жест на вежливост. Но!
– Позволено е когато се срещат мъже, да се поздравят с леко докосване на шапката, без да я свалят
– При среща с дама се сваля шапка
– Вътре в стаята шапката и кепето се свалят
– В големи обществени помещения всеки може да постъпи както намери за добре
– За поздрав се сваля само мека шапка
– Жените не са длъжни да свалят шапки при никакви обстоятелства
Госпожице, госпожо или многоъважаема госпожо?
– ако една жена желае да я наричате “госпожице”, тя ще си каже. До тогава би следвало да останете при общоприетото “госпожо”
– не е редно да питате една жена за семейното и положение. Това могат да правят само властите.
– “Милостива госпожо” носи игрив нюанс
– “Уважаема госпожо” ви дава прекрасната възможност да се избавите от неудобството, че не помните името.
Запознаване и представяне
– винаги, когато се срещнем с познати, които са с непознати, трябва да се запознаем.
Когато представяме:
– при дамите изричаме първо името на мъжа
– при по-възрастни изричаме името на по-младия
– домакините представят и запознават гостите, които не се познават
– произнасяме имената ясно и разбираемо
– за да име отправна точка за разговор, добре е при запознаването да споменем титла, професия или някаква родствена връзка
– при по-млади хора можем да споменем само малкото име
– ако младите хора са поизрастнали, слагаме пред името им “господин” или “госпожица”
– при запознаване на семейни двойки най-напред се казва името , а след това “посредникът” прибавя малко допълнителна информация
– ако не сте чули името, питайте веднага
– при запознаване на гости, които вече са насядали, и гости, които сега влизат, мъжете стават, независимо дали новодошлите са мъж, жена или двойка. Остават седнали само дамите и много възрастните хора.
Когато се представяме сами:
Когато се представя сам, мъжът…
– казва името си – или само фамилията, или само малкото си име. За учтивост може да добави “Позволете да се представя”, но не е задължително
– никога не слага пред името си “господин”
Когато се представя сама, жената…
– може да се представи с уводна формула
– може да се представи само с името или презимето си
– и в двете версии може да прибави “госпожа”
При семейна двойка…
– Единият поема представянето, като първо се представя сам, а след това добавя: а това е съпругата/ съпругът ми …
– При несемейна двойка те сами трябва да решат дали ше се представят като постоянна двойка, като мъжът казва: “Това е приятелката ми, госпожа…”, а сетне каже собственото си име.
Езикът на тялото
– ако вашият събеседник ви слуша кръстосал крака, ръце или дори леко извърнал глава, то той държи на по-голяма дистанция или не прояваява особено голям интерес към онова, което му казвате
– когато вървите или стоите, гърбът ви трябва да бъде изправен
– мъжът може да стои с поразкрачени крака
– недопустимо е мъжът да стои с ръце на хълбоците
– когато седи, коленете на дамата трябва да са доближени едно до друго
– допустимо е седенето с кръстосани крака, но никога така, че глезенът или стъпалото на единия крак да са върху коляното на другия
– недопустимо е седенето с изпънати крака, при което са кръстосани само стъпалата
– мъжът може да държи ръката си свободно отпусната в джоба на панталона
– жената може да пъхне леко ръката си ж джоба на мантото, роклята или панталона
– неприемливо е да пъхнете дълбоко в джобовете си двете си ръце
– при среща и запознанство ръцете нямат място в джобовете
– при кашлица към устата се поднася кърпичка
– при пристъп на кашлица е най-добре да се излезе навън
– на обществено място, когато някой кихне, не се иска извинение, нито се казва “наздраве”
Как да разговаряме?
– говорете ясно
– ако само вие разбирате какво говори детето, трябва да потърсите помощ от логопед
– премерете точно мимиките и жестовете
– избягвайте диалекта
– ако не знаете значението на някоя чужда дума , питайте
– поддържайте разговора чрез въпроси за хоби, пътувания и др.
– Бъдете добър слушател
– Пускането на телевизор или на силна музика е фатално за разговора
– Един добър виц може да оживи разговора, но поредица от вицове са фатални за него
– По-добре без комплимент, отколкото с лош комплимент
– Не употребявайте натруфени и надути фрази
Покана в ресторант
– кавалерът държи на дамата вратата, но влязат ли, напред тръгва онзи, който е поканил
– канещият върви напред докато не го пресрещне управителят, на който казва името, на което е резервирана масата.
– Ако няма резервирана маса, канещият си избира онази, която хареса и която е свободна
– Преди да се настаните на масата, сваляте горната си дреха
– Когато групата е малка – 2 или 3 души, можете да се отправите направо към масата. След това кавалерът помага на дамата да съблече палтото си и го отнася на гардероба, където се съблича и той.
– Ако свалянето на палтата става още на гардероба, можете да си помагате взаимно – кавалерът на дамата, младата жена на по-възрастната
– Позволено е кавалерът да предостави на келнера да помогне на дамата
– Обикновено двама души сядат един срешу друг или на ъгъл, но не един до друг
– Обикновено кавалерът държи стола на дамата, но може да предостави това и на келнера
– При приближаване на дама до масата става само мъжът, който е определен да й кавалерства
– Когато делите маса с непознати хора, следва само кратко да поздравите
– Когато каните някой в ресторант следва да сте максимално точен
– Ако сте поканили дама, можете да я изчакате и пред ресторанта
– Докато чакате останалите, можете да си поръчате аперитив или някаква друга напитка, но не и да направите основната поръчка
– Не сте длъжни да си поръчате същото, което си е избрал домакинът, но не се хвърляите на най-скъпото, ако той не го е поръчал
– Келнерите подават пълните чинии от дясно и пак от дясно ще поемат празните пред вас.
Изключение: чинията за салата – горе от ляво, чинията за хляб – долу от ляво. Когато келнерът ви отсервира, не забравяйте да му благодарите.
– добрият тон изисква храненето да започне, когато всички поръчки са пристигнали
– отговорете на въпроса “Останаха ли господата доволни”
– ако имате причина да се оплачете, направете го любезно и дискретно. Рекламациите се правят веднага
– когато изпуснете прибор или салфетка, помолете келнерът да ви донесе нови
– трябва да уведомите келнерът сметката обща ли е или всеки ще плаща по отделно
– млади или близки хора могат да платят сметката общо, а после да си разделят разходите
– бакшиш се дава за нещо, което надхвърля рамките на доброто обслужване. Ако пътувате в други страни, най-добре се осведомете как стои там въпроса с бакшиша.
– Плаща този който е поканил
– Дамата може да плати своята сметка, ако се е споразумяла така с придружителя си.
– Можем да се договорим с келнера за това, че всеки от компанията ще плати своята сметка.
– Ако сметката ви съмнява, не изваждайте джобния си калкулатор, а се отдалечете с келнера
– Парите се слагат в чинията под салфетката или в сгънатата салфетка
– Ако сте решили да оставите бакшиш, достатъчно е да кажете “благодаря”
– Ако парите не са точно, но нямате намерение да оставяте толкова голям бакшиш, можете да си поискате рестото и след това можете да дадете сумата за бакшиш.
Заповядайте на масата
Кое как се яде
– можете да си оберете вкусния сос от чинията със залче хляб, не с цяла филия
– можете да си смачкате един картоф в соса, но не всички картофи едновременно
– не е прието да дробите супата с хляб
– от хляба, който е сервиран към супата, си отчупвате малки залъци
– когато се яде супа, чинията не бива да се повдига, може само леко да се наклони настрани
– когато супата е сервирана в чаши, можете да изпиете остатъка, при положение, че чашата не е много голяма
– когато се сервират малки хлебчета, не е желателно да ги разрязвате по средата
– докато си отчупвате от хляба, не бива да стискате вилицата в свития си юмрук
– филийките за закуска или вечеря си мажете сами, като държите хляба в ръката си. Не е прието хлябът да се маже в чинията, като се придържа с вилица
– не чоплете в маслото и не дълбайте дупки в него
– ако отляво до чинията ви е поставена малка чинийка за хляб, мястото на маслото е в нея, не в голямата чиния
– малките хапки на коктейли взимаме с ръка от чинията
– пържените яйца се ядат само с вилица
– варената или пържена риба се яде със специални прибори за риба; филета и пушена риба – с нож и вилица, а риба от консерва – само с вилица, като си помагате със залче хляб
– от месото се отрязва хапка по хапка, не се надробява целият шницел на малки парчета
– ястия от смляно месо се режат само с вилица
– птици се ядат с нож и вилица
– ако на массата са поднесени купички за измиване на пристите, можете да приемете това като покана да не се притеснявате да ядете с пръсти
– попадналите в устата кости връщате с вилица и оставяте в края на чинията
– в специализирани ресторанти печено пиле се яде само с ръце, като внимавате да не ви стърчи кутрето
– зеленчуците се натрошават с вилица
– кафето или чаят не се сърбат
– кафето и чаят не се духат, за да изстинат
– не бъркайте по-продължително от необходимото, за да ви се разтвори прибавката
– лъжичката се оставя в чинийката и в никакъв случай в чашата
– сухите сладкиши ядем с ръка – като си отчупваме от поднесения в чинийката кейк
– петифури ядем с виличка за сладкиши
– преди да започнете да ядете макарони, добре е да ги нарежете с вилица
– спагетите се захващат с вилица и се навиват в длъбнатината на лъжицата или просто върху самата чиния, така че да се намотаят около зъбците на вилицата
– пудинги и кремове се ядат или с вилица или с лъжица
– сладкото се взема от общата купа и се слага направо върху хляба, а не в собствената чиния. Това се прави само с поставена за целта лъжица
– мидите се ядат с ръце
– ябълките и крушите се нарязват
– портокалите белим с нож за плодове, мандарините – с ръка
– гроздето се яде от чепката, като си късате зърно по зърно
– грейпфрутът обикновено се сервира нарязан на две, със специални лъжички се изгребва месестата му част
– праскови и кайсии се ядат с прибори
– при дребни плодове с костилки костилката се изплюва в лъжичката и след това се слага в чинията
Най-често допусканите грешки при хранене
– ядете много бързо. Не дъвкате достатъчно а лапате. Това неминуемо води до лягане на масата. Устата ви търси лъжицата или вилицата, вместо да поднасяте хапките към устата си.
– След като посягате към чашата, оставяте ножа и вилицата на покривката. Запомнете: след като сте взели веднъж приборите в ръка те не трябва да докосват масата!
– Показалецът ви е твърде често твърде близо до острието на ножа
– Избърсвате със салфетка мазните си начервени устни. Щеше да е много по-добре, ако предварително бяхте попили червилото си. По време на хранене не е прието да си поправяте червилото
– Държите се неучтиво с персонала в ресторанта
Приборите за хранене
– ножът се държи с дясната ръка, вилицата – в лявата, като върхът им винаги трябва да се държи леко наклонен надолу, обикновено към центъра на чинията.
– Показалецът не бива да докосва гърбът на острието на ножа, нито да опира до зъбците на вилицата
– При положение, че по време на храненето настъпи някакво прекъсване, вашето положение е следното: китките на ръба на масата, приборите, почти хоризонтално, са насочени към средата на чинията връх
– Кръстосаните прибори върху празна чиния показват, че искате да ви се сервира още малко
– Прибори един до друг, с дръжки надясно и малко към тялото ви показват, че сте приключили с яденето
Напитките, това голямо изкуство
Виното
– чашата за вино се държи в тънката част на стъблото
– при наливане дръжте ръката си на височината на етикета, но без да го закривате
– след наливане завъртете бутилката леко на ляво, зада не накапете масата
– първата глътка от виното наливате винаги в собствената си чаша
– домакинът е длъжен да опита виното, за да се увери, че е добро
– но ако някой от гостите е голям познавач, може да преотстъпите правото на първата глътка на него
– чашите за вино по принцип се пълнят около 2/3
– чашите за червено вино се пълнят повече от колкото тези за бяло
– чашите за вино никога не се подават, а се оставят за да ви налеят или долеят
– изчаква се домакинът да вдигне наздравица. В нея участват дори тези, в чиято чаша има водичка или сок
– ако домакинът е пропуснал да предложи нещо безалкохолно, напълно допустимо е да го попитате
– при отваряне на виното тирбъшонът не бива да пробива тапата така, че да се показва отдолу
– келнерът налива първата глътка в чашата на онзи, който е поръчал. Той може да поиска друго вино, да се доохлади бутилката или нещо друго
– домакинът налива в собствената си чаша от всяка нова бутилка, след това се налива първо на почетния гост
– в по-тесен кръг домакинът налива първо чашите на дамите и сетне на мъжете
– при положение, че домакинята си няма домакин, тя може да се заеме сама с това, а може да помоли някой от мъжете да и асистира
Пушене, пушачи, непушачи…
– по време на хранене е недоустимо да се пуши
– дори паузата при сервиране между блюдата да е по-дълга, може да запалите само ако на масата няма непушачи
– недопустимо е да влезете със запалена цигара както в чужд дом, така и в чужд кабинет
– като домакини не сме длъжни да поднасяме на пушачите огънче
– ако сте решили да запалите, първо се оглеждате наляво и надясно – да видите дали около вас няма някой, на който да предложите огънче
– ако ще палите на някому цигара, дръжте огънчето достатъчно високо
– ако дамата срещу вас иска да запали, по-разумно е дискретно да подадете кибрита на най-близкия до нея кавалер
– ако в ресторанта на масата ви има непознати, вежливостта налага да запитате може ли да запалите
– ако сте непушач, няма да е неучтиво да помолите гостите ви да пушат на терасата или в градината, където, естествено, трябва да сте поставили пепелници
Изисканите обноски на масата
– домакинята пожелава добър апетит
– на официални вечери не се пожелава добър апетит
– домакинът приканва гостите да си досипят, но нито ги принуждава, нито им досипва
– щом сами сте си сложили нещо в чинията, трябва да го изядете. Не важи старото правило да се оставя по малко от всичко
– ако друг ви е сервирал, можете да оставите онова, с което не можете да се справите
– можете да откажете някакво ястие, като учтижо обясните защо
– не бива да употребявате подправки преди да сте опитали от ястието
– салфетката трябва да се разгърне и да се сложи в скута. Ако салфетката падне, помолете келнерът да ви донесе друга
– след употреба книжните салфетки се оставят до чинията, както и тези от лен
– преди поднасянето на кафето се вдигат празните чинии
– клечката за зъби се употребява дискретно, с ръка пред устата
– единствената козметична операция след хранене на масата е поправяне на червилото
– преди да вдигнете пост, почуквате с прибор по чашата, за да привлечете вниманието на останалите, след като ставате
– при официални случаи обикновено речта се произнася преди десерта
– не се говори с пълна уста
– разговорите на масата трябва да бъдат леки и приятни, така, че в тях да могат да участват всички
– пепелникът се използва само по предназначение
– станалите на масата произшествия се отминават с мълчание
Тя и той извън къщи
– в официални случаи кавалерът върви отляво на дамата
– във всички останали случаи имате право на избор или пък кавалерът върви от страната на опасността
– когато мъжът носи багаж, дамата върви от към страната на свободната му ръка
– при качване по стълби кавалерът върви до дамата, но на едно стъпало зад нея
– при слизане от стълби мъжът върви напред
– чадърът се носи от мъжа, а дамата има право да го хване под ръка независимо от отношенията им
– при качване в превозно средство най-напред се качва дамата, при слизане – слиза мъжът
– при влизане във въртяща се врата най-напред влиза кавалерът
Танцът – прекрасният език на тялото
– при по-малка компания кавалерът трябва да е запознат с дамата за да я покани
– при по-големи обществени събирания това не е необходимо, кавалерът може дори да не се представи
– на домашно парти е правилно да танцувате с домакинята веднага след като сте танцували с дамата, на която е отредено да кавалерствате
– в реда на нещата е да поканите една дама направо, разбира се, без да игнорирате придружителя. Искането на разрешение, което по-рано е ставало с поклон, сега може да загатва поклона – с любезна усмивка или леко кимване
– при смяна на партньорите на дансинга е нужен лек поклон или поне любезно кимване, когато отнемате партньорката или партньра по време на игра
– когато мъжът е с костюм, по време на танца сакото му трябва да е винаги закопчано
– не е речено, че жената не може да покани мъж на танц
– отказът от покана за танц не е трагедия. Съвсем естествено е мъжът да отговори: “Много слаб съм на ча-ча-ча. Мога ли да ви поканя за следващия валс?”
– абсолютно недопустимо е да продължавате да настоявате да танцува някой, който вече е отказал да танцува. След като не иска, сигурно си има причини.
Ние като туристи
Генералният секретариат на Европейската общност разработи десет златни правила как да се държим, когато сме в чужда страна. Ето как биха звучали те, отнесени към България:
– никога не забравяй, че в България ти си един от милионите, но в чужбина ти си “Българинът” и по думите и делата ти ще си съставят мнение за твоя народ
– не скривай, че си от българско потекло, но се постарай чужденците да останат приятно изненадани от този факт
– ако си въобразил, че в чужбина всичко е по-лошо отколкото в къщи, стой си в къщи!
– Когато пътуваш в други страни, запази мълчание, дай на страната възможност да ти говори. Колкото по-тихо се държиш, толкова по-добре ще я чуеш
– Обличай се така, че да не се набиваш на очи
– Пей само ако те помолят
– Не упорствай да търсиш превъзходство там, където чужденците те превъзхождат. Ако ти държиш първенството, сложи оръжие с усмивка. Така се печелят приятели
– На чужд език могат да се превеждат само имената на пороците и добродетелите. Самото им съдържание зависи от културата в съответната страна
– Опитай се да разбереш онова, което ти се вийда странно у другите народи. И ако не успееш, не бързай да ги съдиш
– В една чужда страна ти си ученик, не учител
Разни публикации 