Отиваш на ресторант – то тоалетна. Или поне така изглежда

източник: http://www.dnes.bg

ЕТИКЕТ И ПРОТОКОЛ В ОБЩЕСТВОТО

Основният закон при общуването:
– бъдете тактични и естествени
– съобразявайте се с другия, бъдете готови да помогнете
– бъдерте стабилен и точен
– по-малко формалности, повече такт

Поздрави и срещи
В обикновения живот пръв поздравява този, който за пръв път забележи другия. Но!
– в служебните отношения по-нискостоящият в служебнатайерархия поздравява пръв- щом влизате в някакво помещение или излизате от него, винаги поздравявайте първи – това е в сила както за дамите, така и загосподата
– можете да очаквате да бъдете поздравен само ако сте дали възможност на отсрещния човек да ви поздрави – тоест, като го гледате в очите.
– Когато ваш познат съпровожда някакви непознати, ще поздравите цялата група

Ръкостискане
– при среща между мъж и жена мъжът изчаква дамата да подаде ръка
– при среща между по-млад и по-стар по-младият изчаква да му подадат ръка
– когато се срещнат две двойки, първо се ръкуват дамите, след това мъжете с дамите, а най-сетне се ръкуват мъжете
– редно е да се ръкуваме с колегите, когато заминаваме в отпуск
– редно е да подадем ръка на колега, който е отсъствал дълго по болест и идва за пръв път на работа
– вече не е задължително да свалята ръкавиците си на улицата, когато се ръкувате. Единственото изключение е при ръкостискане с по-възрастни хора
– обичайно е да има ръкостискане между гостите и техните домакини, което може да бъде съпроводено с леко кимване или поклон от страна на мъжа
– руцете остават една в друга докато човек изрече поздрава си
– особено сърдечен поздрав е с две ръце – двамата се здрависват, а единият слага допълнително лявата си ръка върху хванатите ръце

Целуване на ръка
– за да целуне ръка на дамата, кавалерът се навежда над ръката й, доближава устни до нея, но без да я докосва.

Сваляне на шапка
– свалянето на шапка при поздрав си остава жест на вежливост. Но!
– Позволено е когато се срещат мъже, да се поздравят с леко докосване на шапката, без да я свалят
– При среща с дама се сваля шапка
– Вътре в стаята шапката и кепето се свалят
– В големи обществени помещения всеки може да постъпи както намери за добре
– За поздрав се сваля само мека шапка
– Жените не са длъжни да свалят шапки при никакви обстоятелства

Госпожице, госпожо или многоъважаема госпожо?
– ако една жена желае да я наричате “госпожице”, тя ще си каже. До тогава би следвало да останете при общоприетото “госпожо”
– не е редно да питате една жена за семейното и положение. Това могат да правят само властите.
– “Милостива госпожо” носи игрив нюанс
– “Уважаема госпожо” ви дава прекрасната възможност да се избавите от неудобството, че не помните името.

Запознаване и представяне
– винаги, когато се срещнем с познати, които са с непознати, трябва да се запознаем.

Когато представяме:
– при дамите изричаме първо името на мъжа
– при по-възрастни изричаме името на по-младия
– домакините представят и запознават гостите, които не се познават
– произнасяме имената ясно и разбираемо
– за да име отправна точка за разговор, добре е при запознаването да споменем титла, професия или някаква родствена връзка
– при по-млади хора можем да споменем само малкото име
– ако младите хора са поизрастнали, слагаме пред името им “господин” или “госпожица”
– при запознаване на семейни двойки най-напред се казва името , а след това “посредникът” прибавя малко допълнителна информация
– ако не сте чули името, питайте веднага
– при запознаване на гости, които вече са насядали, и гости, които сега влизат, мъжете стават, независимо дали новодошлите са мъж, жена или двойка. Остават седнали само дамите и много възрастните хора.

Когато се представяме сами:

Когато се представя сам, мъжът…
– казва името си – или само фамилията, или само малкото си име. За учтивост може да добави “Позволете да се представя”, но не е задължително
– никога не слага пред името си “господин”

Когато се представя сама, жената…
– може да се представи с уводна формула
– може да се представи само с името или презимето си
– и в двете версии може да прибави “госпожа”

При семейна двойка…
– Единият поема представянето, като първо се представя сам, а след това добавя: а това е съпругата/ съпругът ми …
– При несемейна двойка те сами трябва да решат дали ше се представят като постоянна двойка, като мъжът казва: “Това е приятелката ми, госпожа…”, а сетне каже собственото си име.

Езикът на тялото
– ако вашият събеседник ви слуша кръстосал крака, ръце или дори леко извърнал глава, то той държи на по-голяма дистанция или не прояваява особено голям интерес към онова, което му казвате
– когато вървите или стоите, гърбът ви трябва да бъде изправен
– мъжът може да стои с поразкрачени крака
– недопустимо е мъжът да стои с ръце на хълбоците
– когато седи, коленете на дамата трябва да са доближени едно до друго
– допустимо е седенето с кръстосани крака, но никога така, че глезенът или стъпалото на единия крак да са върху коляното на другия
– недопустимо е седенето с изпънати крака, при което са кръстосани само стъпалата
– мъжът може да държи ръката си свободно отпусната в джоба на панталона
– жената може да пъхне леко ръката си ж джоба на мантото, роклята или панталона
– неприемливо е да пъхнете дълбоко в джобовете си двете си ръце
– при среща и запознанство ръцете нямат място в джобовете
– при кашлица към устата се поднася кърпичка
– при пристъп на кашлица е най-добре да се излезе навън
– на обществено място, когато някой кихне, не се иска извинение, нито се казва “наздраве”

Как да разговаряме?
– говорете ясно
– ако само вие разбирате какво говори детето, трябва да потърсите помощ от логопед
– премерете точно мимиките и жестовете
– избягвайте диалекта
– ако не знаете значението на някоя чужда дума , питайте
– поддържайте разговора чрез въпроси за хоби, пътувания и др.
– Бъдете добър слушател
– Пускането на телевизор или на силна музика е фатално за разговора
– Един добър виц може да оживи разговора, но поредица от вицове са фатални за него
– По-добре без комплимент, отколкото с лош комплимент
– Не употребявайте натруфени и надути фрази

Покана в ресторант
– кавалерът държи на дамата вратата, но влязат ли, напред тръгва онзи, който е поканил
– канещият върви напред докато не го пресрещне управителят, на който казва името, на което е резервирана масата.
– Ако няма резервирана маса, канещият си избира онази, която хареса и която е свободна
– Преди да се настаните на масата, сваляте горната си дреха
– Когато групата е малка – 2 или 3 души, можете да се отправите направо към масата. След това кавалерът помага на дамата да съблече палтото си и го отнася на гардероба, където се съблича и той.
– Ако свалянето на палтата става още на гардероба, можете да си помагате взаимно – кавалерът на дамата, младата жена на по-възрастната
– Позволено е кавалерът да предостави на келнера да помогне на дамата
– Обикновено двама души сядат един срешу друг или на ъгъл, но не един до друг
– Обикновено кавалерът държи стола на дамата, но може да предостави това и на келнера
– При приближаване на дама до масата става само мъжът, който е определен да й кавалерства
– Когато делите маса с непознати хора, следва само кратко да поздравите
– Когато каните някой в ресторант следва да сте максимално точен
– Ако сте поканили дама, можете да я изчакате и пред ресторанта
– Докато чакате останалите, можете да си поръчате аперитив или някаква друга напитка, но не и да направите основната поръчка
– Не сте длъжни да си поръчате същото, което си е избрал домакинът, но не се хвърляите на най-скъпото, ако той не го е поръчал
– Келнерите подават пълните чинии от дясно и пак от дясно ще поемат празните пред вас.
Изключение: чинията за салата – горе от ляво, чинията за хляб – долу от ляво. Когато келнерът ви отсервира, не забравяйте да му благодарите.
– добрият тон изисква храненето да започне, когато всички поръчки са пристигнали
– отговорете на въпроса “Останаха ли господата доволни”
– ако имате причина да се оплачете, направете го любезно и дискретно. Рекламациите се правят веднага
– когато изпуснете прибор или салфетка, помолете келнерът да ви донесе нови
– трябва да уведомите келнерът сметката обща ли е или всеки ще плаща по отделно
– млади или близки хора могат да платят сметката общо, а после да си разделят разходите
– бакшиш се дава за нещо, което надхвърля рамките на доброто обслужване. Ако пътувате в други страни, най-добре се осведомете как стои там въпроса с бакшиша.
– Плаща този който е поканил
– Дамата може да плати своята сметка, ако се е споразумяла така с придружителя си.
– Можем да се договорим с келнера за това, че всеки от компанията ще плати своята сметка.
– Ако сметката ви съмнява, не изваждайте джобния си калкулатор, а се отдалечете с келнера
– Парите се слагат в чинията под салфетката или в сгънатата салфетка
– Ако сте решили да оставите бакшиш, достатъчно е да кажете “благодаря”
– Ако парите не са точно, но нямате намерение да оставяте толкова голям бакшиш, можете да си поискате рестото и след това можете да дадете сумата за бакшиш.

Заповядайте на масата

Кое как се яде
– можете да си оберете вкусния сос от чинията със залче хляб, не с цяла филия
– можете да си смачкате един картоф в соса, но не всички картофи едновременно
– не е прието да дробите супата с хляб
– от хляба, който е сервиран към супата, си отчупвате малки залъци
– когато се яде супа, чинията не бива да се повдига, може само леко да се наклони настрани
– когато супата е сервирана в чаши, можете да изпиете остатъка, при положение, че чашата не е много голяма
– когато се сервират малки хлебчета, не е желателно да ги разрязвате по средата
– докато си отчупвате от хляба, не бива да стискате вилицата в свития си юмрук
– филийките за закуска или вечеря си мажете сами, като държите хляба в ръката си. Не е прието хлябът да се маже в чинията, като се придържа с вилица
– не чоплете в маслото и не дълбайте дупки в него
– ако отляво до чинията ви е поставена малка чинийка за хляб, мястото на маслото е в нея, не в голямата чиния
– малките хапки на коктейли взимаме с ръка от чинията
– пържените яйца се ядат само с вилица
– варената или пържена риба се яде със специални прибори за риба; филета и пушена риба – с нож и вилица, а риба от консерва – само с вилица, като си помагате със залче хляб
– от месото се отрязва хапка по хапка, не се надробява целият шницел на малки парчета
– ястия от смляно месо се режат само с вилица
– птици се ядат с нож и вилица
– ако на массата са поднесени купички за измиване на пристите, можете да приемете това като покана да не се притеснявате да ядете с пръсти
– попадналите в устата кости връщате с вилица и оставяте в края на чинията
– в специализирани ресторанти печено пиле се яде само с ръце, като внимавате да не ви стърчи кутрето
– зеленчуците се натрошават с вилица
– кафето или чаят не се сърбат
– кафето и чаят не се духат, за да изстинат
– не бъркайте по-продължително от необходимото, за да ви се разтвори прибавката
– лъжичката се оставя в чинийката и в никакъв случай в чашата
– сухите сладкиши ядем с ръка – като си отчупваме от поднесения в чинийката кейк
– петифури ядем с виличка за сладкиши
– преди да започнете да ядете макарони, добре е да ги нарежете с вилица
– спагетите се захващат с вилица и се навиват в длъбнатината на лъжицата или просто върху самата чиния, така че да се намотаят около зъбците на вилицата
– пудинги и кремове се ядат или с вилица или с лъжица
– сладкото се взема от общата купа и се слага направо върху хляба, а не в собствената чиния. Това се прави само с поставена за целта лъжица
– мидите се ядат с ръце
– ябълките и крушите се нарязват
– портокалите белим с нож за плодове, мандарините – с ръка
– гроздето се яде от чепката, като си късате зърно по зърно
– грейпфрутът обикновено се сервира нарязан на две, със специални лъжички се изгребва месестата му част
– праскови и кайсии се ядат с прибори
– при дребни плодове с костилки костилката се изплюва в лъжичката и след това се слага в чинията

Най-често допусканите грешки при хранене
– ядете много бързо. Не дъвкате достатъчно а лапате. Това неминуемо води до лягане на масата. Устата ви търси лъжицата или вилицата, вместо да поднасяте хапките към устата си.
– След като посягате към чашата, оставяте ножа и вилицата на покривката. Запомнете: след като сте взели веднъж приборите в ръка те не трябва да докосват масата!
– Показалецът ви е твърде често твърде близо до острието на ножа
– Избърсвате със салфетка мазните си начервени устни. Щеше да е много по-добре, ако предварително бяхте попили червилото си. По време на хранене не е прието да си поправяте червилото
– Държите се неучтиво с персонала в ресторанта

Приборите за хранене
– ножът се държи с дясната ръка, вилицата – в лявата, като върхът им винаги трябва да се държи леко наклонен надолу, обикновено към центъра на чинията.
– Показалецът не бива да докосва гърбът на острието на ножа, нито да опира до зъбците на вилицата
– При положение, че по време на храненето настъпи някакво прекъсване, вашето положение е следното: китките на ръба на масата, приборите, почти хоризонтално, са насочени към средата на чинията връх
– Кръстосаните прибори върху празна чиния показват, че искате да ви се сервира още малко
– Прибори един до друг, с дръжки надясно и малко към тялото ви показват, че сте приключили с яденето

Напитките, това голямо изкуство

Виното
– чашата за вино се държи в тънката част на стъблото
– при наливане дръжте ръката си на височината на етикета, но без да го закривате
– след наливане завъртете бутилката леко на ляво, зада не накапете масата
– първата глътка от виното наливате винаги в собствената си чаша
– домакинът е длъжен да опита виното, за да се увери, че е добро
– но ако някой от гостите е голям познавач, може да преотстъпите правото на първата глътка на него
– чашите за вино по принцип се пълнят около 2/3
– чашите за червено вино се пълнят повече от колкото тези за бяло
– чашите за вино никога не се подават, а се оставят за да ви налеят или долеят
– изчаква се домакинът да вдигне наздравица. В нея участват дори тези, в чиято чаша има водичка или сок
– ако домакинът е пропуснал да предложи нещо безалкохолно, напълно допустимо е да го попитате
– при отваряне на виното тирбъшонът не бива да пробива тапата така, че да се показва отдолу
– келнерът налива първата глътка в чашата на онзи, който е поръчал. Той може да поиска друго вино, да се доохлади бутилката или нещо друго
– домакинът налива в собствената си чаша от всяка нова бутилка, след това се налива първо на почетния гост
– в по-тесен кръг домакинът налива първо чашите на дамите и сетне на мъжете
– при положение, че домакинята си няма домакин, тя може да се заеме сама с това, а може да помоли някой от мъжете да и асистира

Пушене, пушачи, непушачи…
– по време на хранене е недоустимо да се пуши
– дори паузата при сервиране между блюдата да е по-дълга, може да запалите само ако на масата няма непушачи
– недопустимо е да влезете със запалена цигара както в чужд дом, така и в чужд кабинет
– като домакини не сме длъжни да поднасяме на пушачите огънче
– ако сте решили да запалите, първо се оглеждате наляво и надясно – да видите дали около вас няма някой, на който да предложите огънче
– ако ще палите на някому цигара, дръжте огънчето достатъчно високо
– ако дамата срещу вас иска да запали, по-разумно е дискретно да подадете кибрита на най-близкия до нея кавалер
– ако в ресторанта на масата ви има непознати, вежливостта налага да запитате може ли да запалите
– ако сте непушач, няма да е неучтиво да помолите гостите ви да пушат на терасата или в градината, където, естествено, трябва да сте поставили пепелници

Изисканите обноски на масата
– домакинята пожелава добър апетит
– на официални вечери не се пожелава добър апетит
– домакинът приканва гостите да си досипят, но нито ги принуждава, нито им досипва
– щом сами сте си сложили нещо в чинията, трябва да го изядете. Не важи старото правило да се оставя по малко от всичко
– ако друг ви е сервирал, можете да оставите онова, с което не можете да се справите
– можете да откажете някакво ястие, като учтижо обясните защо
– не бива да употребявате подправки преди да сте опитали от ястието
– салфетката трябва да се разгърне и да се сложи в скута. Ако салфетката падне, помолете келнерът да ви донесе друга
– след употреба книжните салфетки се оставят до чинията, както и тези от лен
– преди поднасянето на кафето се вдигат празните чинии
– клечката за зъби се употребява дискретно, с ръка пред устата
– единствената козметична операция след хранене на масата е поправяне на червилото
– преди да вдигнете пост, почуквате с прибор по чашата, за да привлечете вниманието на останалите, след като ставате
– при официални случаи обикновено речта се произнася преди десерта
– не се говори с пълна уста
– разговорите на масата трябва да бъдат леки и приятни, така, че в тях да могат да участват всички
– пепелникът се използва само по предназначение
– станалите на масата произшествия се отминават с мълчание

Тя и той извън къщи
– в официални случаи кавалерът върви отляво на дамата
– във всички останали случаи имате право на избор или пък кавалерът върви от страната на опасността
– когато мъжът носи багаж, дамата върви от към страната на свободната му ръка
– при качване по стълби кавалерът върви до дамата, но на едно стъпало зад нея
– при слизане от стълби мъжът върви напред
– чадърът се носи от мъжа, а дамата има право да го хване под ръка независимо от отношенията им
– при качване в превозно средство най-напред се качва дамата, при слизане – слиза мъжът
– при влизане във въртяща се врата най-напред влиза кавалерът

Танцът – прекрасният език на тялото
– при по-малка компания кавалерът трябва да е запознат с дамата за да я покани
– при по-големи обществени събирания това не е необходимо, кавалерът може дори да не се представи
– на домашно парти е правилно да танцувате с домакинята веднага след като сте танцували с дамата, на която е отредено да кавалерствате
– в реда на нещата е да поканите една дама направо, разбира се, без да игнорирате придружителя. Искането на разрешение, което по-рано е ставало с поклон, сега може да загатва поклона – с любезна усмивка или леко кимване
– при смяна на партньорите на дансинга е нужен лек поклон или поне любезно кимване, когато отнемате партньорката или партньра по време на игра
– когато мъжът е с костюм, по време на танца сакото му трябва да е винаги закопчано
– не е речено, че жената не може да покани мъж на танц
– отказът от покана за танц не е трагедия. Съвсем естествено е мъжът да отговори: “Много слаб съм на ча-ча-ча. Мога ли да ви поканя за следващия валс?”
– абсолютно недопустимо е да продължавате да настоявате да танцува някой, който вече е отказал да танцува. След като не иска, сигурно си има причини.

Ние като туристи
Генералният секретариат на Европейската общност разработи десет златни правила как да се държим, когато сме в чужда страна. Ето как биха звучали те, отнесени към България:
– никога не забравяй, че в България ти си един от милионите, но в чужбина ти си “Българинът” и по думите и делата ти ще си съставят мнение за твоя народ
– не скривай, че си от българско потекло, но се постарай чужденците да останат приятно изненадани от този факт
– ако си въобразил, че в чужбина всичко е по-лошо отколкото в къщи, стой си в къщи!
– Когато пътуваш в други страни, запази мълчание, дай на страната възможност да ти говори. Колкото по-тихо се държиш, толкова по-добре ще я чуеш
– Обличай се така, че да не се набиваш на очи
– Пей само ако те помолят
– Не упорствай да търсиш превъзходство там, където чужденците те превъзхождат. Ако ти държиш първенството, сложи оръжие с усмивка. Така се печелят приятели
– На чужд език могат да се превеждат само имената на пороците и добродетелите. Самото им съдържание зависи от културата в съответната страна
– Опитай се да разбереш онова, което ти се вийда странно у другите народи. И ако не успееш, не бързай да ги съдиш
– В една чужда страна ти си ученик, не учител

Източник: http://www.brai

Да работиш в добър ресторант е добра кариера

Да управляваш един ресторант е трудно, а три? Колко енергия, психологическа и физическа сила са необходими, за да успяваш и в същото време да си нормален, естествен човек? Много, твърде много! Николай Стефанов е мениджър на нашумелите столични ресторанти – двата “Егур, Егур” и “Етно”. Щастлив е от работата си. През 1989 г., седмица преди промените, като уволнил се от казармата младеж, търси работа и попада в кухнята на ресторант “Лебеда” на езерото Панчарево, край София. Минава през кухнята, готварството, после сервитьорство. Работи в Гърция и Германия докато през 1995 г. решава, че е време да открие собствен ресторант. И той функционира до миналата есен – казва се “Златен рог”, до “японския” ресторант в столицата, но строителството в района е твърде много и мястото вече не е привлекателно. През 2003, заедно с Хилда Казасян и други партньори откриват първия арменски ресторант. После втория и преди половин година “Етно”. И трите ресторанта са в центъра на София.

Николай казва, че се е оженил за работата, но ще дойде времето да има семейство и деца.
Самата аз съм чест посетител на заведенията и винаги съм очарована от обслужване и кухня. Там се усещам като в “моят ресторант” –
Затова в интервюто си позволявам да говоря на “ти” с Николай, тъй като вече се познаваме от срещите там. И въпреки нужната “дистанция с клиента”, съм усещала близост, която ме кара да се чувствам свободно.

Николай, как се управляват три ресторанта, като всеки практически е самостоятелен за себе си?
– Трудно, но най-вече с желание и любов към това, което правиш. Работи се по 18 часа. Започвам около обяд и приключвам в късни нощни часове. Всяка вечер съм в някой от ресторантите, а най-често и в трите.
За този бизнес се изисква се много опит, познанства в областта на ресторантьорството и търговията, и психология. Защото работиш с хора. Психологията е насочена към две неща –
първо в познаване на персонала, който трябва да бъде мотивиран добре. Другата част е психология на клиентите – да се познават техните вкусове и предпочитания и да бъдат задоволени най-добре.

Минал си през всички стъпала на занаята и сигурно не могат да те излъжат за нищо? Защото казват, че трябва да си кухнята на този бизнес, за да успееш.
– Така е, но не значи, че не могат да ме излъжат. Обаче става по-трудно, защото лесно хващам опити за измами. Но тук има друг важен момент. Опитът ми ме е научил да работя с хората така, че да ги накарам да не ме лъжат. Рестриктивните мерки са по-лош вариант.

Коя е формулата, за да работи успешно един ресторант?
– Първата формула е т.н. семеен ресторант. Всичко е в семейството и се взима много малък наемен персонал. Там има авторитарно ръководство, парите от касата отиват на едно място и всички са заинтересовани ресторантът да върви добре.
Втората формула е корпоративен принцип на ръководство. Създава се ресторант изцяло с наемен персонал, със строг контрол.

Как стимулираш персонала, за да работи добре?
– Едното е заплатата, а другото са социалните придобивки. Всеки един от персонала знае, че може да разчита на помощ, когато има лични проблеми. Искам хората, които работят за и със мен да се усещат, като част от едно голямо семейство. Да могат да споделят проблема си и да се намери неговото решение.

Как намираш добрите служители?
– Много трудно. Това е най-големият проблем както за всеки бизнес. Човешкият ресурс много се ограничи. Висшите заведения бълват само адвокати, банкери, лекари – при положение, че държавата има 30 банки… Бъдещето на държавата е в туризма, а основното перо в него
е ресторантьорството. Трябва да се създават кадри в тази посока. Аз се опитвам да обясня
на моите хора, че е престижно да кажеш, че работиш в добър ресторант. Навсякъде по света това е добра кариера.

Крадеш ли от други заведения?
– Крада това, което ме впечатлява в обслужване, в начин на работа, но хора не крада. По-скоро от мен са се опитвали да взимат, но не са имали успех. В този бизнес текучеството на кадри е много голямо. Но при мен за две години и половина са напуснали едва трима души.

Защо са успешни и трите ресторанта? Дали заслуга за това има партньорство с Хилда Казасян и светския интерес към нея?
– Да, със сигурност. Целият ПР, който тя носи със себе си оказва влияние. Другото което е, че аз спазвам три основни неща. Първото е добрата кухнята. Второто е обслужването – създаване на усещане в клиентелата, че има отношение към нея, което е позитивно. Българските кръчмари (защото аз така ги наричам, включително и себе си, звучи по-нашенски) все още трудно разбират това. Не е важно да си сервилен на масата, а да проявиш отношение.
Човек идва с проблем – той умира от глад и това е много сериозно.
Трябва да се покаже уважение и да се реши проблемът веднага. Другото важно нещо е интериорът на заведението – да има стил и да носи дух. Тук се допускат много грешки. От значение също е местоположението на ресторанта.

Печеливш ли е този бизнес, защото има твърдение, че да имаш ресторант е дотолкова, колкото собственикът да има място къде
да се храни?
– Не, не е така. Ако нямаше печеливши ресторанти, никой нямаше да ходи да работи по 15-17 часа и да задоволява прищевките на капризни клиенти. Печалбите са в рамките на нормалните.

Как гарантирате качеството на храната?
– С много строг контрол. Следи се каква храна идва. Когато си добър потребител всички доставчици искат да работят с теб и доставят на преференциални цени и качество. Може да си позволиш да връщаш стока, която не ти харесва. Другото важно нещо е да се спазват изискванията на ХЕИ за съхранение, които са правилни.

Как се виждаш след 10 години?
– Кръчмарят е женен преди всичко за работата си. Трудно е, трудно се задържат връзките и този тип работа не е подходящ за семейни хора. Но въпреки това ще продължа, защото обожавам това, което правя.

Какъв тип човек се определяш? Сигурно трябва да си много спокоен и толерантен?
– Да, толерантен съм, но не съм спокоен.
Нервен съм и се опитвам да не взимам прибързани решения. Опитвам се да бъда справедлив.

Случва ли се да отидеш в друг ресторант?
– Много ми е трудно да отида в друг ресторант в София. Дразня се, когато някоя сервитьорка ме погледне накриво, защото съм развалил рахатлъка, дразня се от дребни опити за измами, от безхаберието на собствениците.

Какво правите с недоволните клиенти, защото е известна максимата, че “клиентът винаги има право”?
– Така е. Но за да има право, първо трябва да се ситуира като клиент – да седне нa масата, да е нормално облечен, да има добро поведение, да не бъде под влияние на различни вещества. Разбира се, имало е критични ситуации, но те са се разрешавали с усмивка и винаги в полза на клиента. Това е щедрост, която е задължителна за ресторантьора. Имахме случай с две двойки, които от следобед до 11 часа вечерта изпиха 15 малки водки. На другия ден дойдоха и казаха:
“Ние се познаваме и не е възможно да сме изпили толкова.” Попитах ги колко мислят, че са изпили? Казаха осем и за останалите 7 им върнах парите…

Как поддържаш добра физическа форма?
– Играя скуош. Много интензивен и натоварен спорт. Но е полезен, защото при него удряш едно топче в стена и това има и добро психологическо въздействие. Освобождаваш напрежението. Освен това водя активен социален живот. Най-малкото всяка вечер в ресторантите се срещам поне с 200 човека…:-) Затова понякога искам да помълча…

Източник: http://www.tbmagazine.net/content/%D0%B4%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B1%D0%BE%D1%82%D0%B8%D1%88-%D0%B2-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%8A%D1%80-%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%82-%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B0

Подводен ресторант на Малдивските острови

Подводния ресторант Ithaa на Малдивските острови – Фото: alltravels.com.ua

На Малдивските острови на дълбочина 5 метра в близост до един от двата частни острови принадлежащи на Conrad Maldives Rangali Island Hotel, работи подводен ресторант Ithaa (Ithaa Undersea restaurant).
Ресторанта е с капацитет за 14 човека. За да се попадне в него не е много лесно. Собствениците препоръчват на желаещите посетители да си направят резервации поне 14 дни предварително. В ресторанта не се допускат деца под 12 години.
Покрива на ресторанта е направен от прозрачен април, което позволява на посетителите да се наслаждават на подводния свят.
Подводния ресторант е открит на 15 април 2005 година.
Посетителите могат да си поръчат ястия от местната или европейската кухня.

източник: http://www.vodnazona.com

Някои особености на шведските маси по света

Шведската маса наистина е измислена от шведите. Преди много векове, когато скандинавците очаквали много гости те предварително приготвяли дълготрайни неща за ядене – осолена риба, варени картофи и зеленчуци, сушено месо, за да не готвят всеки път отново. Слагали храната на маса в големи подноси, за да си взема всеки колкото иска.
В днешни дни, разбира се, готвачите са длъжни да слагат на шведската маса само прясно приготвена храна. Но принципът е същият – всичките блюда са пред очите на госта и той може сам да реши какво да хапва. Шведската маса се приема за най-демократичната форма на изхранване, която позволява на гостите да си хапнат вкусно, разнообразно и бързо. По тази причина се практикува от много хотели.
Дори при голямо изобилие храненето на шведска маса излиза на хотела доста по-евтино, отколкото сервиране на отделни ястия по избор. Първо, защото се готви накуп и много от блюдата на шведската маса са съставени от едни и същи съставки. Маслини – в четири салати и едно готвено, боб – в две салати и едно топло, кайма в кюфтетата и мусаката…
Разбира се, на шведската маса всеки може да трупа в чинията си колкото си пожелае. Практиката обаче показва, че това се случва само в първите 2 дни на почивката. След това туристите се сепват, че може да качат някое и друго кило и се връщат към нормално хранене или даже минават на диета. И след първите дни от пристигането на групите готвачите естествено намаляват количествата.
В зависимост от културните, религиозните и националните особености блюдата на шведската маса се различават. Да, навсякъде основното ястие ще е с месо, но тук започват разликите. Ако от Изтока познавате само Турция, то другите страни ще ви разочароват по отношение на шведската маса. В мюсюлманските държави като Египет, ОАЕ и Тунис категорично няма да ви сервират свинско. В Турция – също, но там недостатъкът се компенсира с риба, птици, салати и плодове в огромни количества. В Египет шведската маса е по-бедна, изборът на блюда – неголям, плодовете – само през лятото, но за сметка на това масата се огъва под огромното разнообразие от местни арабски сладкиши.
В Югоизточна Азия освен свинско не сервират и телешко – кравата е свещено животно. Свинско не се консумира, тъй като животните се хранят с помия и това прави месото неядивно в очите на източните хора. За тях щастието е в подправките и очаквайте на шведската маса екзотични аромати и вкусове в различни ястия.
В Европа ще сервират и свинско, и телешко, и пилешко. Но – в по-малки количества – преяждането тук се смята за неособено интелигентно. Менюто зависи и от националните особености: в Италия – десетки видове спагети, в Испания – паеля. Интересно е, че в Гърция и Хърватия – морски страни, на шведската маса рядко се сервира риба. Там обаче задължително ще има маслини и сирене.
Разбира се, качеството, разнообразието и количеството на храната на шведската маса зависи от звездите, както и от мениджмънта и главния готвач на конкретния хотел. В петзвездните хотели блюдата не са задължително повече, но за сметка на това ще са приготвени от по-скъпи и екзотични продукти – обикновените скариди ще са заменени с кралски, на закуска ще има различни прясно изцедени сокове и голямо разнообразие от плодове.
В 3-звезден хотел в Индия ще ви предложат обикновен ориз, докато в 5-звездния ще имате избор между червен, жълт и бял, получили цветовете си с различни, изкусно приготвени и с качествени продукти сосове.
В турските хотели от висока класа например освен всевъзможните ястия има отделен кът с диетични храни и друг – с детски, където се предлагат всякакви хамбургери и пържени картофи. Вредно, но любимо на хлапетата.
Всъщност няма общи правила за организацията на шведските маси в хотелите. Мениджърът и главният готвач решават сами. Възможно е в 3-звезден хотел да ви хранят по-добре, отколкото в 4-звезден, дори и двата да са съседни.
Напитките са отделна тема. Ако хотелът не работи по системата „ол инклузив“, то на вечеря сокът, водата и вината се плащат отделно. На закуска обаче кафето, чаят, водата и безалкохолните са безплатни. В някои испански хотели даже дават безплатно шампанско на закуска – може би в помощ на туристите, изкарали тежка нощ. Качеството на кафето и соковете зависят от хотела, но в Европа рядко ще ви предложат пресен натурален сок и кафе, различно от разтворимо на прах от автомат.
Колкото по на изток, толкова по-качествени сокове ще получите. В Малдивите например ще ви предложат прясно изцеден ананас или диня. В Турция традиционно се предлага сок от кайсии.

Източник: http://www.segabg.com

Пивоварна или ресторант? А защо не и двете

Казват, че разликата между обикновеното пиво и живото е, както между натуралния сок в кутия и прясно изцедения. Затова не е чудно, че през последните години живото пиво печели все повече почитатели.

В много страни от Западна Европа традициите на пивоварството имат дълга история, а почитателите на кехлибарената течност са придобили опит, познания и специфични вкусове. А там, където се пие бира, се появяват и заведения, които да я доставят. При това не в бутилки и не докарана през девет земи в десета, а произведена на място и затова различаваща се от една бирария до друга и носеща специфичните белези на онзи, който я произвежда.

Вероятно затова в традиционните страни производителки, като Германия например, има около 5000 вида бира, а в Чехия броят им със сигурност надвишава 3500. Търсейки автентичното в кухнята и напитките, можеш да обикаляш от заведение на заведение в опит да намериш перфектния вкус и обстановка. Най-добрите сервират сортове пиво, които са характерни единствено за това място, някои от тях със странен или екзотичен вкус, но винаги намиращи както екзалтирани почитатели, така и традиционалисти, които не приемат нововъведенията. Но колкото и да са различни, имат и обща черта и тя е, че в тях се сервира задължително жива бира.

Отличителните й белези са, че:

Живото пиво не се филтрира – запазва се част от бирената мая, която е изключително полезна за здравето.

То не се пастьоризира – затова се запазва неповторимият свеж вкус на малц и хмел (без термична обработка).

В него не се добавят стабилизатори – затова то съхранява първичната си идентичност и натуралния си вид.

Чудно ли е тогава, че става все по-популярно, а там, където има търсене, се появява и предлагането.

В началото бе…

„При кмета“

Точно преди пет години в България се появи първата и дълго време единствена бирария, в която се сервираше приготвено на място живо пиво. Тогава начинанието изглеждаше като скъпа авантюра – фактът, че пет години по-късно броят на ресторантите с пивоварни е едва четири, подсказва, че бизнесът е по-скоро рисков, отколкото обещаващ бързи печалби. Други сдържащи ентусиазма на предприемачите фактори са големите инвестиции за инсталацията, необходимостта от допълнителна площ за нея, и може би най-важното – професионален пивовар, отдаден на работата си.

В началото беше трудно, интерес проявяваха предимно чужденци и българи, пътували в чужбина и любители на бирата, разказва майсторът пивовар Иван Карагьозов. Днес заведението се радва на постоянни клиенти, главно ценители на бирата, и на стабилни продажби. Дори в условията на икономическа криза управителят му Даниел Николов не се оплаква от намаляване на посещаемостта. Нещо повече, с всяка година оборотите нарастват по малко, но неизменно, казва той.

Това е и единственото заведение, което разполага със собствена марка бира – „Кметско пиво“. Според Иван Карагьозов тук технологията на приготвяне на бира е собствена, разработена със съдействието на Института по криобиология и по-специално на секцията „Пиво“. И в момента се ползват консултанти от института, както и лабораторията, в която се извършват всички необходими изследвания.

Освен светла бира днес „При кмета“ предлагат тъмна, червена (близо до белгийските традиции с карамелената си сладост, пояснява Иван Карагьозов), както и пшеничена, или наричана още бяла бира. По думите му тя е популярна в Бавария и Белгия, а за България е истинска иновация. Това в момента е едно от малкото места, където може да се опита бяла бира, посочва майсторът пивовар. В „При кмета“ я правят вече от две години и за този период тя вече си е спечелила почитатели. Както и хора, които не я харесват впрочем, уточнява Иван Карагьозов.

По думите му в ресторанта няма сезонност в търсенето на бирата, нито големи спадове и пикове. Може би просто защото тук идват хора, които харесват бирата и разбират от нея, въпреки че в менюто не липсват и други напитки. Сезонността е характерна за масовия пазар, а тук всеки може да намери всякаква бира по всяко време – дори през лятото се вари и предлага тъмната бира, която мнозина асоциират със зимния сезон. Но тя си има фенове, които не я изоставят и през лятото, е неговото наблюдение. И тъмната, и червената бира се търсят целогодишно, казва майсторът.

Около 2000 л бира месечно се произвеждат в „При кмета“. Капацитетът позволява количеството да се увеличи, но в сегашните обеми процесът по-добре се контролира.

С какво производството на бира тук се отличава от пивоварните? На първо място – с мащабите. На второ – с качеството и вкуса. На трето – с това, че произвежданата тук бира може да бъде с чиста съвест наречена екологична просто защото в нея няма нито стабилизатори, нито консерванти, нито каквито и да било други примеси и всички вложени съставки за природно чисти.

Капацитетът на инсталацията е 1000 хектолитра годишно, 500 л за едно варене. Процесът на варене продължава около 10 часа, след това идва контролираната ферментация, която протича за около 5-6 дни. Използват се три вида хмел от Халертау, които дават специфичен фин аромат на пивото. Следва около месец отлежаване на температура 2 градуса и налягане една атмосфера. През това време протича бавната ферментация, която е от огромно значение за вида и вкуса на бирата. Ако не се направи, нито външният й вид, нито вкусът й ще са същите.

При температура 4 градуса бирата може да се съхранява до 6 месеца. При стайни условия обаче срокът й на живот е до десетина дни. „Разполагаме както с 30-литрови кегове, така и с 15- и 10-литрови, разказва Иван Карагьозов. Това позволява гъвкавост според консумацията и използване на по-малки вместимости, за да не се разваля напитката. На въпроса защо е избрал малка бирария, а не голям пивоварен завод, обяснява, че там би се чувствал като на конвейер, докато тук е истински творец. „Мога да изпипвам нещата“, допълва той.

Това, което отличава „При кмета“ от останалите ресторанти за жива бира, е и курсът за чирак пивовар, който се организира всеки последен понеделник от месеца. При наличие на желаещи се организира и за групи, пояснява управителят на ресторанта Даниел Николов.

В курса влиза запознаване с технологията за производство на бира – участниците влизат в цеха, където им разказват как се произвежда бирата, както и факти от историята иˆ. След теоретичната част следва по-приятната практическа, в която кандидатите на място дегустират четири различни вида бира, произвеждани в заведението. Накрая всеки получава сертификат за чирак пивовар, в който с много хумор се удостоверява, че първите стъпки по пътя на бирофилията са направени.

Само след броени дни „При кмета“ ще чества тържествено петата годишнина от откриването си и производството на кметско пиво. От 5 октомври започва седмица на бирата, по време на която любителите на напитката ще могат да наблюдават атрактивни програми, както и да се включат в томболи с награди, изненади и промоции.

Ривърсайд – другата страна на бирата

Само на няколко минути път от центъра на столицата има още едно място, където се предлага жива бира – „Ривърсайд“, заведение в полите на Витоша. Тук произвеждат HBH – реномирана баварска марка по една от най-старите известни рецепти. Сервира се винаги прясна, от продукти, лиценз на марката, и старателно приготвена от специализиралите в чужбина пивовари, работещи в заведението. Тук могат да се опитат три вида от тази бира в различни дозировки, като атрактивната жива бира е специалитет на заведението. Тя буквално представлява чистата бира, такава, каквато трябва да бъде след нейното производство, което ще рече, че тя съдържа всичко полезно, което може да съдържа една бира.

Първо в София, после и в други градове…

Единствената малка пивоварна за бира във Варна се намира в бутиковия бизнес хотел „Вентура“ в градския квартал „Аспарухво“. Тя бе открита през 2008 г. Инсталацията е разположена на площ от 200 кв.м и е произведена в Чехия.

„Нашата бира се продава под собствената ни запазена марка Gallagher и е дестилирана по класическа технология, със 100% светъл малц, казва комплексният управител на „Вентура“ Даниела Ботушарова. Използваме френска мая, немски хмел и малц, който е наше собствено производство.“

Капацитетът на пивоварната е около 2 т за един цикъл на варене, който продължава от 14 до 18 дни. И тук пивото не се филтрира, като по този начин част от бирената мая се запазва. „По този начин получаваме „жива“, леко мътна бира, която има по-интензивен аромат на малц и хмел и свеж вкус“, казва Ботушарова.

Използваната технология не включва консерванти и стабилизатори, което съкращава периода на трайността иˆ. За малките пивоварни обаче това не е проблем, тъй като количествата, които произвеждат, са предназначени предимно за консумация на място в рамките на няколко дни. „Освен че не е стабилизирана, бирата, която предлагаме, не е подложена и на допълнителна газировка освен естествената, казва Ботушарова. Това й придава допълнителна плътност.“

От средата на септември пивоварната на варненския хотел „Вентура“ започна и продажба за домовете. „Спецификата на продукта изисква и специална опаковка, обясни Даниела Ботушарова. Предлагаме специални трилитрови стъклени дамаджани за многократна употреба, произведени в Германия. Те могат да бъдат купени на място и при правилен температурен режим запазват газировката и свежестта на бирата за максималния период на трайността иˆ.“

Бира с дъх на чубрица в Трявна

Трявна е вторият от пионерите в производство на жива бира. От миналата есен жителите и гостите на града вече могат да дегустират автентична българска жива бира, макар и направена по белгийска технология в „Белинвест – Трявна“ ООД, дружество, създадено съвместно между общината и белгийска фирма „Бел алфа форум“, от които впоследствие общината излезе.

Бирата е натурален продукт от ечемик, хмел и мая, без консерванти, стабилизатори и оцветители. Произвежда се по белгийска технология, но е с типично български вкус. За посетителите на града бирените дегустации са най-новата атракция, която допълва посещенията в музеите и улицата на занаятите. В малката пивоварна и дегустационната към нея предлагат три вида бира – светла, кехлибарена и тъмна, всяка от които се различава по вкус и алкохолен градус.

В тъмната бира с 5.7% алкохолен градус е и онази типично българска подправка – чубрицата. Идеята тя да се добави към пивото е на белгийския съдружник Евгени Маас. Когато миналата година той посетил България, за да присъства на монтажа на първите съоръжения, останал силно впечатлен от вкуса и аромата на подправката. Така се появила българската бира с дъх на чубрица, патентована под името „Тревненско пиво“. Тя има огромен успех най-вече сред чужденците – гости на Трявна, които намират съчетанието между тъмна жива бира и чубрица за уникално.

Освен в балканския град бирата с аромат на чубрица вече може да се намери и в Стара Загора – първото място в Южна България, където се предлага.

Има идеи и за нови рецепти бира, които ще съдържат букет от билки от Балкана, както и аромати на различни плодове – череши, ягоди, сливи, малини и вишни.

Океан от бира

В началото на 2007 г. фирма „Пети океан“ започна разпространението на живата бира в различни кътчета на България. Основната идея и силата на начинанието се крие в технологията. Благодарение на дългогодишен труд и лабораторни разработки е конструиран мобилният танк за доферментация и специалният кран за наливане на пивото в бутилки. Това оборудване е патентовано в повече от 24 страни по света, включително и в България.

Чрез специализиран транспорт фирмата извършва доставки на жива бира във всяка точка на България. Висококвалифицирани специалисти и техници се грижат за високото качество на пивото, както и за монтажа и поддръжката на системата.

Поради големия интерес към живата бира идва и идеята за разработване и производство на мобилни танкове за доферментация, за да може тя да стигне до по-широк кръг от потребители. Идеята е революционна за България. Затова я възприемат в редица заведения – Asti Bistro, верига „Добро“, Elegance, Манастирска магерница, „Чаирите“, Клуб ресторант „Пети океан“, Ловната къща, Kings Edwards, както и в Ale House.

Ale House – бира на самообслужване

Именно тук идеята получава най-добрата си реализация. Първият „Ейл хаус“ отвори врати през миналата година в София. Огромните съдове с меден цвят, с тръбички и манометри са първото нещо, което прави впечатление. Живата бира не се произвежда на място, но точно тук се извършва окончателната ферментация. А след това по биропровод се доставя на всяка маса, където всеки може сам да си сипе толкова бира, колкото прецени, без да чака сервитьора. Брояч отмерва точното количество, така че сметката накрая не идва като изненада.

Специалитетите от дивеч, приготвени от месо, доставено от собствено дивечовъдно стопанство, гарантирано присъстват в менюто. И макар че заведението е дом на бирата, в листата на напитките могат да се открият 30 вида уиски, както и три вида лимитирани мискетови ракии – „Шаровица“, „Културна“ и „Бастуните“, които са собствено производство и не се предлагат никъде другаде. С нотка на хумор менюто е озаглавено „Световна класика“ и изглежда точно както известната литературна поредица. Докато чакат поръчката, гостите могат да прочетат на първите му страници интересни истории за биреното производство – четиво, колкото забавно, толкова и полезно.

Формулата явно е успешна, тъй като след по-малко от година се отваря второ заведение с около 160 места в Пловдив, а „Ейл хаус“ се превръща във верига.

Дали поради вкуса на бирата, или атракцията да си точиш сам бира, но идеята се радва на голяма популярност и според собственика на „Пети океан“ интересът към инсталацията е по-голям, отколкото възможностите за производство.

Източник: http://www.horemag.bg/show.php?storyid=799095

Най- шантавите ресторанти в света

Огромната конкуренция между собствениците на ресторанти води до
необичаен вътрешен дизайн и налудничави процедури и местонахождения.
Ето някои от най-шантавите ресторанти на света:

1. Сервитьорите в ресторанта “Зеле и презервативи” в Тайланд разнасят коктейли с презервативи на главите.

2. В ресторанта “Ле зу ше фели” в Абиджан (Бряг на слоновата кост) се сервират мезета от месо на крокодили и плъхове.

3. В територията на Хизбула в Бейрут има снек бар наречен “Дупета и пищови”, който прилича на КПП. Главният готвач носи военна униформа. Посетителите седат зад стена, която представлява чували с пясък, и ядат “бомба-бургери”.

4. Нудистки ресторант в Ню Йорк. Персоналът, разбира се, е облечен. Клиентите на заведението си носят кърпи, на които да сядат.

5. В Брюксел има ресторант, където масите на клиентите (заедно със самите клиенти) се вдигат на височина 50 м над транспортния възел на белгийската столица.

6. В ресторант в Хамбург посетителите получават детски играчки с поръчките си.

7. В един от ресторантите от веригата Харбин в Китай, на Слънчевия остров, клиентите се хранят на -4 градуса заобиколени от ледени стени.

8. На стените в ресторанта “Кръст на Хитлер” в Индия висят свастики и нацистки плакати.

9. Вътрешният дизайн на ресторантите от веригата “Съвременни Тоалетни” в Тайван включва оборудване и елементи от тоалетни.

10. Сервитьорките в ресторант в квартала Акихабара в Токио са облечени като камериерки.

11. Ресторантът Аурум в Сингапур се отличава с “молекулярна кулинария”. Тук се създават нови вкусове чрез научни методи.

12. Прочутият клуб “Граф Дракула” в Румъния се ползва от славата на техния национален “герой”.

13. Миниатюрни електрически влакчета се движат около бара в една кръчма в квартала Гинза в Токио.

източник:http://frognews.bg/

Най-големият ресторант е в Дамаск

Заведението е с площ колкото десет стадиона

Сирия, която е известна с една от най-добрите кухни в света, сега претендира и за правото да се нарича държавата с най-големия ресторант на планетата, съобщи Би Би Си.

Заведението „Бавабет Димашк“ (”Дамаските порти”) има 6012 места, с което надмина ресторант в тайландската столица Банкок, който побира едва 5000 клиенти. „Дамаските порти“ са открити през 2002 г. в покрайнините на Дамаск.

“Портите” не са просто ресторант, а наподобяват палатите на някой шейх. Заведението има лятна тераса с басейни, фонтани и умалени копия на археологически обекти, както и тематично оформени части, където освен близкоизточна и иранска на посетителите се предлага китайска и индийска кухня. Комплексът е разположен на 54 000 кв.м.

През оживените летни месеци броят на служителите нараства до 1 800 души – по-малко не биха се справили с обслужването на масите. А доброто обслужване е сред главните условия, които се изискват за регистрирането на рекорда в „Книгата на Гинес“.

Представители на изданието, посетили „Дамаските порти“, сравниха кухненската площ с малка фабрика. Те останаха доволни от онова, което им предложиха в ресторанта, въпреки че заведението има един недостатък за европейските клиенти: там алкохол не се сервира изобщо.
Източник: http://www.vsekiden.com

Интересна фотоподборка на странни хотели и хотелски стаи

Професия сервитьор

Казват, че човек трябва да опита професията на сервитьора поне веднъж в живота си, за да разбере, всъщност, че тя никак не е лесна. Прави са.

Да бъдеш добър сервитьор е изкуство, за което някои хора просто не са надарени с необходимия талант – талантът да общуваш всеки ден. Подобно умение, впрочем, трудно се придобива и възпитава, ако не ти е вродено.

Ако попаднете на горе-посочените, приемете, че те не винаги са виновни за провалената ви вечеря или обяд. Може би именно вие сте провокирали лошото им държание, може би вие сте нацупеният, намръщен, некомуникативен „субект“, който сам си е развалил малкото удоволствие от храненето…

Приемете също, че сервитьорът не е слуга, както се опитваме да го третираме понякога. Усмихнете се най-накрая. Забравихте ли почти провереното (и почти винаги действащото) правило, че, ако се държиш добре с някого и той ще ти отговори със същото? Вместо да подсвиркате, да се „хилите“ и да обсъждате този, който ви сервира, бъдете утчиви и любезени.

Нека ви напомня още, че забавянето на храната не винаги е по вина на сервитьора. В много редки случаи може би е така. В останалите – хората в кухнята просто не си вършат работата. Това е факт.

Представете си, че вашите кебапчета, за да стигнат до вас (тоест, за да ви бъдат донесени) минават през една дълга процедура, в чийто й край сервиращият е последният елемент. Най-важният обаче се намира в кухнята. Ако трябва да обвинявате някого, не сте избрали просто подходящия човек.

Трябва да ви кажа още, че освен всичко друго, не сте избрали и правилното поведение. Вместо да си вдигате кръвното с безмислени спорове, има и по-интелигентни начини да покажете, че не сте доволни от обслужването.

Въпреки че в България никой не ви задължава да оставяте бакшиши, както е в много държави по света, борбата (и надеждата) за тях и тук е безмилостно жестока. Предизвикайте поражение, оставяйки точно толкова пари, колкото е отбелязано в сметката ви. Оставете например, 22 лева и 4 стотинки.

Следващия път, когато ви обслужват, може би ще си спомнят за стотинките… А може би не…

В крайна сметка, никой не ви задължава да посетите заведението втори път, нали? В правото сте си да откриете място, на което ще получите нужното внимание.

В правото сте да искате да ви сервират професионалисти. Те, естествено, не се намират под път и над път.