Еврото става на 14 години

function ShowHidePic(pic_id, bg_id) { pic0.style.display = ‘none’; bg0.style.backgroundColor= ‘#a0d0ff’; pic_id.style.display = „“; bg_id.style.backgroundColor= „#004499“; }

На 15-ти декември 1995 година е създадена валутата евро. Четиринадест години по-късно, единната европейска парична единица се утвърди като една от световните валути.

На тази дата външните министри на държавите от Европейския съюз обявяват Валутен съюз и срок за въвеждане на Еврото като единна официална валута на 15-те страни членки на Европейския съюз от 1 януари 2002 г.

Юридическа основа на новата валута са член 102А-109М от договора за Европейската общност към договора от Маастрих. Еврото е въведено на 1 януари 2002 г. като законно платежно средство за 303 000 000 европейци. Заменя австрийския шилинг, белгийския франк, германската марка, италианската лирета, испанската песета, финландската марка, френския франк, ирландската лира, холандския гулден, люксембургския франк, португалското ескудо и гръцката драхма. Налице е най-голямата парична реформа в света. Монетите се наричат „евроцент“; художественото оформление на банкнотите е по проект на австрийския художник Роберт Калина.

Евро (EUR, euro;) е валута в 13 държави от Европейския съюз: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Словения, Финландия, Франция и Холандия, известни още като Еврозона. От януари 2008 г. се присъединяват още две държави – Кипър и Малта.

Използва като официална валута в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни са лицензирани от Европейската банка да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. Други държави като Андора, Черна Гора, и Косово, които не са част от съюза, използват еврото като разплащателно средство.

Еврото се администрира от Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), съставена от Европейската Централна Банка и централните банки на страните от Еврозоната. То е резултат от най-значителната монетарна реформа в Европа от времето на Римската империя. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за Европейската политическа интеграция.

Източник: http://moreto.net/novini.php?n=68642&p=2

Eвропейските секс дестинации

Независимо от това дали проституцията е забранена, или не, платената любов се е радвала на огромен интерес още от незапомнени времена. Не е нужно обаче, да ходите в далечна Азия, за да получите платени удоволствия. Ето и някои от най-горещите точки на „Стария Континент“ за плътски удоволствия, за които можете да си платите, представени от изданието Turist.ru.

De Wallen, Амстердам, Холандия

Историята на този град за платена любов датира от древни времена. Още щом са стъпили на твъра земя, холандските моряци, които са кръстосвали целия свят са се насочвали към местата означавани днес с „червени фенери“.

Днес ситуацията е малко по-различна, като на такива услуги се радват милионите туристи посещаващи страната. Трябва да се спомене, че легалната марихуана също съдейства за огромния поток на посетители и насърчаването на развитието на „бордеи“.

Популярните „пип шоута“ и секс-театри са други екзотики, които допринасят за развитието на секс-туризма.

Reeperbahn, Хамбург, Германия

Тези които смятат Амстердам за твърде изкуствено създаден и туристически секс-център се отправят към Хамбург, още един европейски град с древни секс-традиции. Уличната проституция в Германия е забранена, затова момичетата се предлагат във витрини в сградите. Мъжете в тези квартали се приемат с отворени обятия, докато на женското присъствие не се гледа с много добро око. За разнообразие на греховните посетители се предлагат още кабарета, секс-шоута, стриптийз клубове.

Soho, Лондон, Великобритания

Този район почива на стара слава. През средните векове до 1970 година там е имало най-много публични домове и проститутки на квадратен метър. Затова местността е била доста известна в цяла Англия, а подобни квартали са се появили по целия свят. Днес там са останали не голям брой стриптийз клубове и няколко нелегални работещи бордеи. Със същата слава местността е известна и като център на гей-културата.

Улици St. Denis и Pigalle, Париж, Франция

По тези улици се разхождат огромен брой жрици на любовта. На разположение са немалък брой секс-магазини, където бихте могли да откриете всичко, което можете да си представите. На любопитните туристи се предлагат гледки, колкото да ги заинтригуват, а не да ги шокират. На тази улица на времете са можели да бъдат срещнати велики творци, като Ван Гог и Пикасо. Туристите задължително посещават Мулен Руж и многоетажния музей на еротиката.

Улица d’Aerchot, Брюксел, Бельгия

Пристанището на платената любов се намира в непосредствена близост от деловата и финансовата част на града, и в това напълно има логика, като не е много далеч и Европарламента.

Източник: http://men.hotnews.bg/news_single.php?id=4867